Китарата е един от най-разпространените струнни музикални инструменти. Хората, свирещи на китара, дори и на ниво владеещи няколко акорда, са много повече от свирещите на който и да е било друг инструмент. Но малцина знаят, че тя е един от най-древните музикални инструменти. По египетските паметници има изображения на китарообразен инструмент-набла, който е бил смятан за символ на доброто. Трудно може да се определи истинската възраст на китарата. В XIV век в Испания е използвана като народен инструмент, докато била изместена от лютнята, донесена от арабите Европа, древен струнен инструмент още от времето на Вавилон. В съперничество с нея, китарата усвоила богатия репертоар на лютнята и много от тогавашните музиканти, започнали да използват много от начините за свирене на нея. Така започнало налагането на китарата, чието бурно развитие и популяризиране в Европа става около XVI век в Италия. Благодарение на богатите възможности, които е предлагала, китарата бързо се разпространила ставайки любим инструмент на много музиканти и композитори.

Голям принос за оформянето на китарата във вида който сега наричаме класическа шеструнна китара има италиянския композитор, изпълнител и педагог: Мауро Джулиани. Други виртуозни китаристи популяризирали китарата по това време са испанците: Дионисио, Агуардо и Фернандо Сор, италианците: Леняни,Матео Каркаси, Карули,Регонди и др. Превъзходно свирел на китара и Николо Паганини. Той казвал “Аз съм крал на цигулката , но кралица е моята китара”. Китарата спечелила много привърженици сред големите музиканти и композитори като Шуберт, Вебер, Диабели, Берлиоз, Гуно, Росини, Доницети, Верди, и др.

По пътищата на много европейски страни бродили странстващи цигани китаристи, като започнали да се обединяват, едни водели мелодията, а друти хармонията. В южните провинции на Испания се зародила фламенкото, импровизирани мелодии редуващи се с бързи акорди, които не можеш да изсвириш на друг инструмент. Един от най-добрите съвременни фламенко китаристи е Пако де Лусия.

Първоначално китарата била четириструнна, после петструнна, деветструнна като сдвоявали всички струни без първа на която се свирела основната мелодия. Може би заради удобство се отказали от сдвоените струни , като в течение на времето поставили още една басова струна, в резултат се достигнало до класическата китара, която ние познаваме. Но опитите да се добави още една струна не свършили . В средата на XIX век френския китарист и композитор Наполеон Кост добавил към класическия вариянт и седма струна. Седма струна на класическата китара на Кост и седма струна на руската китара са две различни неща. Съхранили са се инструменти с петнадесет, деветнадесет струни. Но поради неудобството на широкия гриф се наложило създаването на китара с два грифа. Но допълнителния гриф също имал недостатък. Спомагателните струни резонирали по време на свирене и китариста не можел да ги заглуши и това водело до получаване на допълнителни странични звуци при свирене на музикалните произведения.

В Русия навлязла бързо седемструнната китара, чието изобретяване се приписва на знаменития китарист Андрей Сихра (1772-1850) – основополжник на руската китарна школа, който за разлика от Кост изменил общия музикален строй на инструмента. Тя бързо навлезнала в руските градски романси.

Появяването на пианото довежда до упадък на китарата към края на XIX век, като посещенията на музикалните изпълнения на китаристите се считало за проява на нисък вкус. По-късно, в началото на XX век отново се засилва интересът към нея. Като музикални майстори, които отново възстановяват старата слава на китарата, могат да се споменат имената на: ФранцискоТарега Ешеа, Льовет, Жозефина Робледо, Розита Родес, Пухол, Ида Прести, Хосе Мария Сиера, а в днешно време Андре Сеговия, Карлос Сантана , Франциско Гарсия, Армик, Серги Виценте, Родриго, Джеси Кук, Пако де Лусия и др.

За техническото и тоново приспособяване на китарата към новата звучност на танцовата музика се въвежда свиренето с перо (плектрум), с което се създава стила на свирене “пик стил”.

Друг вид китара е хавайската китара. Китара с метални струни, по време на изпълнение се слага на колене и се свири с три пръста на дясната ръка с плектра, напръстници с метални пера, с които се дърпат струните, а в лявата си ръка китариста държи метална пластина, с която плъзга по струните без да ги натиска към грифа.

Китарата има и своето място в джазовата музика. В джаза, като вид музика със свои особени закони китарата успешно се вписва. Тук китарата не е само акомпаниращ инстумент, а в много произведения тя свири импровизиращо соло.

Електрическата китарата – този инструмент няма нищо общо със стандартната китара. В нея се обединили електроника с китара, при което принципа на образуване на звука е различен от на класическата. Източник на трептенията е струната, чиито колебания се усилват електронно в множество изкуствени тембри.

В 1927 година в Аржентина, е издаден патент за напълно работоспособен електрически инструмент с усилвател под струните на китарата, за да се усили тихия звук. Но понеже случайните почуквания и триене по корпуса също се усилвали и се получавали неприятни звуци, това наложило да се смени и вида на китарата. Усъвършенстването продължило дълго време и едва в началото на 70-те години се появили инструменти удовлетворяващи исканията и на най-взискателните музиканти.

След модерната електричиска китара изобретателите продължават с опитите си. Джон Боули създава светлинната китара. Металните струни той заменя с прозрачни, направени от стъклено влакно. През тях се пропуска светлина, част от която повреме на свирене “се губи“. Тези загуби се преобразуват от фотоелемент, разположен в корпуса на китарата, откъдето идва и преобразувания звук.

У нас началото на изработването на китари се поставя през 1924 г. с малката работилница на братя Георгиеви от Казанлък, върху чиято база израства днешното предприятие ”Кремона”. Вече повече от 85г. в Кремона се създават цигулки и класически китари за ценители музиканти и търговци на музикални инструменти от цяла Европа.